На Дениса
Когато есента си иде и навали във двора сняг,
когато мъничка обида удави ни в прозрачен мрак,
когато бавно потъмнеят усмивки, слънце и звезди
и неусетно побелеят неповторимите черти
на разноцветната ти външност и на червения ти лак,
тогава всеки цвят ще върна, в дъга ще те превърна пак,
в земя, която ми раздава цветя и слънце, и листа –
в жена, която ми остава единствената на света...