Sep 4, 2011, 4:13 PM

Когато грабна моето сърце...

  Poetry » Love
846 0 3

Когато грабна моето сърце

 

Мечтите ми бледнеят и се давят

в нощта, когато грабна моето сърце,

а устните ти дълго се разтапят

по моите под тъмното небе...

 

Докосваш струните ми с пръсти -

душата с нежност се разлива,

облечена във залезните пръски,

сълза във мен се ражда и умира...

 

Лицето ми гори в усмивка,

в безумно щастие, в безмълвен свян.

Усещам ярката ти липса,

откакто си отиде, светъл блян...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...