Когато грабна моето сърце...
Когато грабна моето сърце
Мечтите ми бледнеят и се давят
в нощта, когато грабна моето сърце,
а устните ти дълго се разтапят
по моите под тъмното небе...
Докосваш струните ми с пръсти -
душата с нежност се разлива,
облечена във залезните пръски,
сълза във мен се ражда и умира...
Лицето ми гори в усмивка,
в безумно щастие, в безмълвен свян.
Усещам ярката ти липса,
откакто си отиде, светъл блян...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
