Когато и ти си там...
Когато и ти си там...
Черната гора
листа тъжно рони,
в тъмното някой
самичък си говори.
Седи върху камък студен
един малък силует,
търсещ из морните ливади
за своето сърце лек.
Едно малко момиче
рони сълзи
за изгубеното свое време,
за изгубените си мечти.
Седи на камъка студен,
оставен като паметник
от някой изминал ден.
Седи и рони сълзи безгласни
- толкова безбройни
и толкова опасни.
Седи сама,
а гората мълчи
- не знае и тя
как своите листа
едно до друго
до подреди.
Момичето плаче,
а листата
се ронят едно след едно,
куп пред нея правят,
като топло легло.
Уморена от своята съдба,
ляга, не мисли
и заспива веднага.
А листата се ронят и трупат
едно след едно
и остава си вечно
нейното легло!
Меко и топло,
оставено в спомен
необикновен
за следващата дошла
на това място някой ден!
© Цветослава Младенова All rights reserved.
!!!Просто така ми идват отвътре-знам иначе,че са...ммм...прекалено мрачни...но мерси все пак!Поздрави 
