Когато и ти си там...
Когато и ти си там...
Черната гора
листа тъжно рони,
в тъмното някой
самичък си говори.
Седи върху камък студен
един малък силует,
търсещ из морните ливади
за своето сърце лек.
Едно малко момиче
рони сълзи
за изгубеното свое време,
за изгубените си мечти.
Седи на камъка студен,
оставен като паметник
от някой изминал ден.
Седи и рони сълзи безгласни
- толкова безбройни
и толкова опасни.
Седи сама,
а гората мълчи
- не знае и тя
как своите листа
едно до друго
до подреди.
Момичето плаче,
а листата
се ронят едно след едно,
куп пред нея правят,
като топло легло.
Уморена от своята съдба,
ляга, не мисли
и заспива веднага.
А листата се ронят и трупат
едно след едно
и остава си вечно
нейното легло!
Меко и топло,
оставено в спомен
необикновен
за следващата дошла
на това място някой ден!
© Цветослава Младенова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ох,леле...вече чак срам ме хвана!!!Ама това не съм аз
!!!Просто така ми идват отвътре-знам иначе,че са...ммм...прекалено мрачни...но мерси все пак!Поздрави 
-
Тъжно, красиво, но... черно-бяло!
На твоите години просто е грехота да редиш
такива песимистични стихове.
Хей, Момиче - горе главата!
Та Животът е пред теб!!! -
А ми се иска да не е...
-
Здравей, Цвети!
Тъжно е...!!! -
Да,аз я родих...но как да го кажа-не съм искала да съм аз.Когато става дума за мен самата не крия,но тук поне докато го пишех не съм имала предвид мен...но явно това са отражения на нас самите!А,и на мен ми се иска да напиша нещо цветно,но като почна не ми се получава...
-
ИЗВИНЕНА СИ!!!ама чувствата са твои а героинята кой я роди Цвети?Искам нещо цветно да прочета като името ти, успех!!!
-
Благодаря Стели
-
Много красив стих!
-
Еееееееее,извинявай ама това момиче не сам аз!!!
-
Цвети,имаш време не си го загубила.Малко ме натъжи.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много чувствено и дори и ти да не си героинята, доста добре си предала чувствата и.
Поздрави и прегрътки!