Когато казваш лека нощ
Докарах ти отново главоболие,
но ти не бързай, закъсней със зимата.
И аз не исках новини и молих те,
един през друг да не говорим тримата.
Той винаги неканен идва, спорим ли,
намесва се, нали е Господ, неуместно,
изглежда сам от себе си доволен е,
за нас обаче в крайна сметка няма честност.
Обръщам гръб на хиляди възможности,
когато казваш: „Лека нощ!“ усмихнат,
за твойто главоболие тревожа се,
целувките по жици не заспиват.
И тук би трябвало да спра да пиша,
шумът покорно ще се върне в тишината.
Е, аз излизам, малко да подишам.
Нощта ли? Дълга е без ви́но и Синатра.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
