Когато любовта иска да се завърне
Последен ли ни беше този път?
Под шапчица от мак ще оцелея,
светът когато, безпричинно луд,
ми казва как да дишам и живея.
Забравени в пространствата на юг,
завият ли писмата ми земята,
нечетените думи ще тежат
в любовните копнежи на тревата.
А залезите с плавни светлини,
запалили последното глухарче,
ще лъжат, че от вятър не боли,
че музика без теб и не нагарча.
Навярно в празнотата на нощта
не ще заспя и легнала навреме.
На мъртви и на живи ще деля
децата-спомен, още неродени.
Но гали мускус с твоята ръка
и езерото нежно потреперва,
а котката, изпънала гръбнак,
врабчето на вината ни прицелва.
В съня си за последно ти признах,
след всяко твое тръгване остава
в покоите на тъжния ми смях
и лудостта, която ни спасява!
https://youtu.be/ApzeNsMJfuI
