Когато любовта си отива
След себе си оставя прясна рана,
пресъхнали от сълзите очи,
усмивка, непохватно изиграна,
под чийто блясък болката личи.
Молитвите след нея са напразни
и всеки дом превръща в тъжно пуст,
а думите, във времето неказани
изгарят със горчивия си вкус...
Въздишките след нея не пестим.
Вълненията изричаме... наум,
когато пътьом някъде усетим
така добре познатия парфюм...
Остават телефонни номера -
тефтера ни излишно украсяват,
и снимки с дъх на радост и тъга,
във времето, които избледняват...
След нея вече празно е сърцето,
потиснат е и онзи страшен вик
изписан по чертите на лицето
и скрит в препълнения пепелник...
Едно легло тъй ледено-студено,
една самотна тъжна половина,
една лъжа, че може би след време
след нея друга, по-добра, ще има.
Болезнено ранена суета
и силна гордост, твърде мълчалива.
Това оставя само Любовта
след себе си, когато си отива!...
Павлина Соколова
'2012 г.
© Павлина Соколова All rights reserved.
**
