Когато любовта си отива
След себе си оставя прясна рана,
пресъхнали от сълзите очи,
усмивка, непохватно изиграна,
под чийто блясък болката личи.
Молитвите след нея са напразни
и всеки дом превръща в тъжно пуст,
а думите, във времето неказани
изгарят със горчивия си вкус...
Въздишките след нея не пестим.
Вълненията изричаме... наум,
когато пътьом някъде усетим
така добре познатия парфюм...
Остават телефонни номера -
тефтера ни излишно украсяват,
и снимки с дъх на радост и тъга,
във времето, които избледняват...
След нея вече празно е сърцето,
потиснат е и онзи страшен вик
изписан по чертите на лицето
и скрит в препълнения пепелник...
Едно легло тъй ледено-студено,
една самотна тъжна половина,
една лъжа, че може би след време
след нея друга, по-добра, ще има.
Болезнено ранена суета
и силна гордост, твърде мълчалива.
Това оставя само Любовта
след себе си, когато си отива!...
Павлина Соколова
'2012 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
**