Когато настъпи
Когато дойде денят неизбежен,
Ветре, вземи ме във скута си нежен!
С теб като птици да скитаме двама
над тази наша планета голяма.
Отведи ме ти в земи неоткрити!
Покажи ми и на Рая вратите!
Но те моля, на земята върни ме,
на родния морски бряг остави ме!
Ще ме посрещнат вълни разлюлени,
ще ме целуват водите солени,
морето ласкаво ще ме прегърне,
душата ми в чайка ще се превърне.
Знам, че тогава ще бъда щастлива,
обгърнала с поглед морето пенливо.
Преродена в птица, аз ще живея
и песни красиви отново ще пея.
© Генка Богданова All rights reserved.
