Когато няма да усещам вятъра

Poetry » Philosophical

927 0 25

Изпитвам страх от този миг,

когато очите ми навеки ще заспят,

когато няма да усещам вятъра

и слънчеви лъчи по моя път.

Дали сред бездната и тъмнината,

която носи ни косата на смъртта,

се вижда във тунела светлината?

Натам щастливи ли душите ни вървят?

---

един прочетен стих породи в мен тези мисли

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Ще се превърнем в спомени
за всеки. Ще се изречем в
слова,ще се наложи даже и
да надживеем себе си.Живей
и нека Бъде песента!

2009-04-06T15:08:40+03:00
valani (ВАЛЕНТИНА СПИРОВА)

Много тъжен стих,хубав е!!!Поздрави

2008-09-27T20:00:47+03:00
ПРИМАВЕРА (Татяна)

Щом има толкова публикувани свидетелства, щом я имаше леля Ванга и го твърдеше, щом има създадени институти , щом източната философия го твърди, щом твоето сърце тупти и душата ти ражда толкова красиви думи, значи я има светлината в тунела. Аз вярвам че вятърът отново ще милва страните ми и ще се радвам на красотата. Вярвай и ти.Прегръдка с обич мила.

2008-09-24T11:07:54+03:00
wind2008 (Владимир)

Ани,от нашите атоми и молекули ще израстне един по-хубав свят.И пак красивите стихове ще се четат..Поздрави!

2008-09-23T15:32:17+03:00
madlen_kozhuharova (Мадлен)

Ани,животът е смъртоносна болест,която се предава по полов път...Живей за мига! С теб сме! Поздрави!

2008-09-23T15:26:50+03:00