9.09.2008 г., 15:15

Когато няма да усещам вятъра

928 0 25

Изпитвам страх от този миг,

когато очите ми навеки ще заспят,

когато няма да усещам вятъра

и слънчеви лъчи по моя път.

 

 

 

 

 

 

Дали сред бездната и тъмнината,

която носи ни косата на смъртта,

се вижда във тунела светлината?

Натам щастливи ли душите ни вървят?

 

---

един прочетен стих породи в мен тези мисли

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще се превърнем в спомени
    за всеки. Ще се изречем в
    слова,ще се наложи даже и
    да надживеем себе си.Живей
    и нека Бъде песента!
  • Много тъжен стих,хубав е!!!Поздрави
  • Щом има толкова публикувани свидетелства, щом я имаше леля Ванга и го твърдеше, щом има създадени институти , щом източната философия го твърди, щом твоето сърце тупти и душата ти ражда толкова красиви думи, значи я има светлината в тунела. Аз вярвам че вятърът отново ще милва страните ми и ще се радвам на красотата. Вярвай и ти.Прегръдка с обич мила.
  • Ани,от нашите атоми и молекули ще израстне един по-хубав свят.И пак красивите стихове ще се четат..Поздрави!
  • Ани,животът е смъртоносна болест,която се предава по полов път...Живей за мига! С теб сме! Поздрави!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...