9.09.2008 г., 15:15

Когато няма да усещам вятъра

924 0 25

Изпитвам страх от този миг,

когато очите ми навеки ще заспят,

когато няма да усещам вятъра

и слънчеви лъчи по моя път.

 

 

 

 

 

 

Дали сред бездната и тъмнината,

която носи ни косата на смъртта,

се вижда във тунела светлината?

Натам щастливи ли душите ни вървят?

 

---

един прочетен стих породи в мен тези мисли

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще се превърнем в спомени
    за всеки. Ще се изречем в
    слова,ще се наложи даже и
    да надживеем себе си.Живей
    и нека Бъде песента!
  • Много тъжен стих,хубав е!!!Поздрави
  • Щом има толкова публикувани свидетелства, щом я имаше леля Ванга и го твърдеше, щом има създадени институти , щом източната философия го твърди, щом твоето сърце тупти и душата ти ражда толкова красиви думи, значи я има светлината в тунела. Аз вярвам че вятърът отново ще милва страните ми и ще се радвам на красотата. Вярвай и ти.Прегръдка с обич мила.
  • Ани,от нашите атоми и молекули ще израстне един по-хубав свят.И пак красивите стихове ще се четат..Поздрави!
  • Ани,животът е смъртоносна болест,която се предава по полов път...Живей за мига! С теб сме! Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...