Когато няма те... съм тъжен!
Преставям си те пак и пак, и пак...
мечтая си, убийствено се трудя,
но друг да бъда няма как.
Аз ставам друг, когато си до мене,
прегръщам те реална, усещам как съм жив.
Изгарям, но пред болката немея,
възседнал порив като вятър див!
Когато няма те... съм тъжен!
Самотен съм като дърво насред поляна.
Уж слънце има, уж вятър в клони шумоли,
а нямам въздух и съм във беда голяма! ...