Когато няма те
Когато няма те... съм тъжен!
Преставям си те пак и пак, и пак...
мечтая си, убийствено се трудя,
но друг да бъда няма как.
Аз ставам друг, когато си до мене,
прегръщам те реална, усещам как съм жив.
Изгарям, но пред болката немея,
възседнал порив като вятър див!
Когато няма те... съм тъжен!
Самотен съм като дърво насред поляна.
Уж слънце има, уж вятър в клони шумоли,
а нямам въздух и съм във беда голяма!
Когато си до мене птици пеят, цветята са цветя
и всяка живинка със поглед галя!
Разбра кога ми е добре, нали?!
Не се бави, ела, аз също няма да се бавя!
© Иван Иванов All rights reserved.
