Когато нямаш нищо...

Poetry

1.2K 0 18

Разпали

на радостта угасналия огън

със съчките на сухите тъги,

с искрите

на изгарящата болка.

Когато нямаш нищо...

Отвори

вратата на страха и се огледай

в нозете му, а после го спъни -

ти да се смееш,

а не той на тебе.

Когато нямаш нищо...

Отвържи

въжетата на примирението.

По пътя начертан ти го пусни,

а своя път ти начертай

без него.

Когато нямаш нищо...

Събери

прашеца на най-хубавите спомени.

Меда-мечта от него приготви.

Лъжичка-миг на гладно

и ще имаш много!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lu4 (Мартина)

Благодаря ти, Весе за зареждащия стих!

2011-10-28T23:06:30+03:00
sani-ti (Таня Иванова)

Много ми хареса! Когато нямаш нищо...имаш всичко!

2011-10-28T18:56:31+03:00
valia1771 (Ивон)

Харесах! Събери

прашеца на най-хубавите спомени.

2011-10-23T22:59:03+03:00
Bloom (Веси Василева)

Чудесен стих,Веси! Поздравче!

2011-10-23T21:27:25+03:00
kustilka (Симона Димова)

Много ми хареса!Браво, много красив стих! Прекрасен!

2011-10-18T23:18:22+03:00