Когато нямаш нищо...
Когато нямаш нищо...
Разпали
на радостта угасналия огън
със съчките на сухите тъги,
с искрите
на изгарящата болка.
Когато нямаш нищо...
Отвори
вратата на страха и се огледай
в нозете му, а после го спъни -
ти да се смееш,
а не той на тебе.
Когато нямаш нищо...
Отвържи
въжетата на примирението.
По пътя начертан ти го пусни,
а своя път ти начертай
без него.
Когато нямаш нищо...
Събери
прашеца на най-хубавите спомени.
Меда-мечта от него приготви.
Лъжичка-миг на гладно
и ще имаш много!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
