Mar 30, 2018, 12:44 AM

Когато огънят във мрака тлее...

  Poetry
1.1K 1 4

Когато огънят във мрака тлее
и въглените тихо гаснат,
тогава шепотите песен емват
и през дерета се понасят.

 

Когато музиката в миг докосне
със своите нотни плетеници,
тогава всеки поглед злостен
присвива жлъчните зеници.

 

Когато танцът на живота щедър
те люшка в нечовешки ритъм,
тогава всяка малка гара
е само спомен любопитен.

 

Но съчките съвсем догарят
и бавно в себе си се губиш.
Кристално ясно осъзнаваш -
не можеш време да си купиш.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...