Когато огънят във мрака тлее...
Когато огънят във мрака тлее
и въглените тихо гаснат,
тогава шепотите песен емват
и през дерета се понасят.
Когато музиката в миг докосне
със своите нотни плетеници,
тогава всеки поглед злостен
присвива жлъчните зеници.
Когато танцът на живота щедър
те люшка в нечовешки ритъм,
тогава всяка малка гара
е само спомен любопитен.
Но съчките съвсем догарят
и бавно в себе си се губиш.
Кристално ясно осъзнаваш -
не можеш време да си купиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
