Jun 16, 2009, 1:17 PM

Когато по устните ми набъбват стихове 

  Poetry » Love
1046 0 26

„Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска!”

 

Христо Фотев

 

 

 

Казвал ли ти е някой, че в съня си се смееш

и онази трапчинка на вратлето ти

толкова нежно потреперва.

Обичам лекото повдигане на гърдите ти,

когато с дъха си те галя.

Обичам миглите ти да наблюдавам

и онази все още лека бръчка между веждите

как се свива и как се отпуска ритмично

между две щастливи усмивки.

Обичай ме заради теб самия –

колко си хубав, когато обичаш.

Колко си нежен, когато заспивам

щастлива и уморена на раменете ти.

Толкова светлина струи от лицето ти,

а меката топлина на ръцете ти

ме кара да се събуждам.

Обичам те сънен и топло притихнал,

когато по устните ми набъбват стихове.

Още по-хубав си, когато се събуждаш

и в очите ти цялата се откривам.

Обичам те!

Господи,

колко те искам

до мен да заспиваш

и да се събуждаш!

 

 

16.06.2009 г.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??