16 jun 2009, 13:17

Когато по устните ми набъбват стихове

1.2K 0 26

„Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска!”

 

Христо Фотев

 

 

 

Казвал ли ти е някой, че в съня си се смееш

и онази трапчинка на вратлето ти

толкова нежно потреперва.

Обичам лекото повдигане на гърдите ти,

когато с дъха си те галя.

Обичам миглите ти да наблюдавам

и онази все още лека бръчка между веждите

как се свива и как се отпуска ритмично

между две щастливи усмивки.

Обичай ме заради теб самия –

колко си хубав, когато обичаш.

Колко си нежен, когато заспивам

щастлива и уморена на раменете ти.

Толкова светлина струи от лицето ти,

а меката топлина на ръцете ти

ме кара да се събуждам.

Обичам те сънен и топло притихнал,

когато по устните ми набъбват стихове.

Още по-хубав си, когато се събуждаш

и в очите ти цялата се откривам.

Обичам те!

Господи,

колко те искам

до мен да заспиваш

и да се събуждаш!

 

 

16.06.2009 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много нежност и романтика!Дано лирическият герой е заслужил любовта ти,Веси!
  • Много е нежно, сладурке! А за да се видиш на срещата в Панагюрище, влез в моя сайт www.gradvelin.com и в категория новини прочети новината "поетична среща на национално ниво". под новината има галерия от снимки, ти си на няколко от тях. Поздрави и целувки от ен.
  • ^ Много нежност и обич струи от стиха ти!
  • Ох, зарази ме с тази любов, Веси- на мен малко ми трябваше .Обичай,мила!!!
  • Последното е много обнадеждаващо!
    И казвам аз Дано!!!

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...