Когато пролетта разлее цвят
Когато пролетта разлее цвят,
лицата озаряват се с усмивки.
В уханни нощи люляци цъфтят,
лалетата пламтят с искрящи пръски.
Когато пролетта разлее цвят,
небето се оглася с птичи песни.
А слънчевите зайчета не спят,
препускат с обиколките си бесни.
Когато пролетта разлее цвят,
душата се изпълва със магия.
Какво да искам, вече съм богат –
от всички цветове аз жадно пия.
Когато пролетта разлее цвят,
в сърцето се разгаря пламък нежен.
Че аз съм твоя, ти си моя свят,
обвит с любов във майски ден копнежен!
© Данаил Таков All rights reserved.
