Със полъха на твойта нежност
във мен настъпва пролетта,
цветя цъфтят от твойте ласки,
а от целувките - искряща светлина.
Небето ми е синьо и дълбоко,
като безкрайната Любов във нас,
а Слънцето засмяно е широко -
като усмихнатата в теб душа .
Заливаш ме с вълна от всеотдайност,
опива ме на глътки близостта
и тялото ти в своята потайност,
ме води в лоното на Вечността!
© Ангел Филипов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
