angelbard

За самотата мен попитай – израстнал гордо под звездите, в полето дъб хилядолетен.

Selected works

  • Вятърът

    Poetry » Phylosophy   304  Защо така е луднал вятърът,
    все тича някъде и търси вещо?
    Листа и клонки вдига в шепите
    и птици прави ги, от нищо нещо!
    Ухажва палаво дърветата, ...
  • Вечната Мадона

    Poetry » Phylosophy   321  Мълчанието ми,
    по-силно е от всичко!...
    Защо мълча ли?...
    За да те обичам вечно!
    Във тишина и съкровеност, ...
  • Един прекрасен ден

    Prose » Narratives   292  „В Памет на Венета, моят Учител в Светлинната медитация!“
    Ахаир
    /от поредицата разкази за Мартин и Милена/
    Огненото кълбо се издигаше и пулсираше във всички нюанси на оранжевото, жълтото, червеното и съчетанията между тях. Мартин вибрираше в унисон с хармонията и енергията на цветовете. Тялото му се ...
  • Изпращането

    Prose » Narratives   274  Катафалката се движеше по мокрия път и на моменти затъваше в лепкавата кал. Шествието на опечалените вървеше след нея и с мъка се придвижваше напред. Тя- съпругата плачеше горчиво, не защото го обичаше, а защото той я оставяше сама. Бяха си като брат и сестра, отдавна нямаше ласки между тях, само гр ...
  • Оксиморон

    Poetry » Love, Phylosophy   96  Ще те намеря ли в пространството,
    в което заедно живеем?
    Ще те открия ли във времето,
    което двамата копнеем?
    Или ще бъдеш ти, звезда в небето, ...

More works  »

© 2003-2019, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.