May 17, 2021, 6:34 AM

Когато счупим любовта

  Poetry » Love
595 0 1

На постамент спокойно си седеше тази ваза,

миг невнимание и счупи се на хиляди стъкла.

За нея, ценна и старинна искам тука да разкажа,

как с трясък в звук разбихме я неволно без вина.

 

Но счупената ваза мога лесно да я нарисувам,

с магия в цялостта да върна цветните и стъкълца.

Но счупи ли се любовта тя повече не се рисува,

не може да се залепи или пък купи просто тя.

 

А после тук остава само цветен стъклен пясък,

бодливите искри нараняват босите ни стъпала.

И чувствата разбити като кремък ни остъргват,

сърцата ни до кръв разрязва тъй строшена любовта.

 

За туй красивата любов е нужно строго да я пазим

за нея като на око зеница трябва зорко все да бдим.

За да не я изпуснеме да изгори митично тя като онази,

вълшебна птица феникс и остане само прах и дим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...