Когато ще е късно
Някой ден ще искам да те видя,
когато ще е късно да съм същата.
От очите ми ще потекат сълзите
за спомена, към който няма връщане.
Ще те повикам, а пък ти ще си далече,
навярно на въздишки разстояние.
Само в спомените ще останеш вечен,
а другото?! - то е моментно състояние.
Обичах те, ала не бе достатъчно,
защото в любовта са нужни двама.
Запазвам само болката - остатъчно,
а пък душата ми?! - отдавна тя е рана.
И ти върви, недей да се обръщаш!
Да си спомняш пътя носело нещастие.
В сънищата си ще виждам, че се връщаш.
А сълзите?! - тях ще ги наричам Щастие.
© Деница Красимирова All rights reserved.
