Когато си тръгва от тебе приятел,
недей, не допускай да рониш сълзи.
Взриви градоносния облак в душата,
преди да е плиснал от твойте очи.
Сглоби си усмивка от спомен предишен,
сложи я на устните, за параван,
зад зъбите спри водопада с въздишки -
към извора скрий го по пукнатина...
Две чаши налей с черна кръв - отлежало,
вдигни тост за всеки щастлив епизод.
Бутилката с песен ще сложи начало
на два нови пътя от пътя Живот... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up