Когато слънчогледите заспиват
/ на Плами Троева -plami-lazyr- стих, портрет /
"Тръгни си, за да те запомня
и сричайки те, пак да те обичам".
За теб съм негледжосаната стомна.
Целунеш ли ме жаден - аз се вричам...
"Ще те издишам в стих" направо от сърцето.
"Ще те обличам в букви и мастило".
Римуват ли се Жажда с Битие-то,
а Жадният ще вярва ли на Пилия?!
"Най-твоя съм, когато най- ме няма".
"Най-твоя съм, когато най- не искам"...
"Най-мой си, когато си измамен..."
От "тайно" и "не може" ми е писнало...
"Преживях тe, но не те преобичах..."
"Преосмислих те - в самота и в компании".
Само теб и в съня си обичах...
Само теб... Ти Любов и Страдание...
"Забравила, в нощта със теб, за себе си"
за миг ще ти разкажа, че съм Твоя -
една вълна, от вятъра обсебена
и чезнеща в скалите на прибоя...
"Избирам да съм вярна на морето,
във него да се сгушвам, вместо в плът."
Във мидичка съм спастрила Детето
и боси стъпки тичат край брега...
"Морето никога не си отива"
и всеки плясък е и Стон и Зов...
Аз искам вечер лятна на скалите
и може би "измислена любов"...
Глави са свели "нощни слънчогледи,
приспани с полъха на хладен бриз",
една целувка страстна да не гледат
и рокля паднала в един ескиз...
© Красимир Дяков All rights reserved.
