Mar 15, 2011, 10:34 PM

Когато сме в окови стегнати

  Poetry » Love
691 0 0

Дай ми страст, аз искам,

дори и светът да не ни обича.

Когато сме в окови стегнати,

нека плътта само говори.

 

И нека не сънуваме самотни,

измъчвайки се от съвестта.

Хиляди мисли... мечти,

нека скъсаме тези окови.

 

Прегърни ме, стопли ме,

дори да съм далеч, прегърни ме.

И накарай ме да усетя това,

има значение, ако това е моментът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Миленова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...