Когато стрелките се слеят
Изтърка подметките. Премина по пътя.
Вече си с боси крака.
А беше ни трудно. Вървяхме по хълма
и гонехме всяка мечта.
Звездите изгаряхме. Страхувах се в тъмното,
ти бе до мен. Продължих да вървя.
По склона се спускахме. Повлече ни стръмното,
ръката ми пак удържа.
Сега си премръзнала, одърпана, стара и боса.
За жалост времето не мога да спра.
Изпускам ръката ти, напред се забърза.
Стрелките бягат, да се слеят в една.
Любовта и всичко добро от теб ще запазя,
нека лошото да остане назад.
Ще помня, че беше до мен, че ме пази
…знам животът е тих кръговрат.
Сега тя е готова. На старта.
Млада и хубава. С хъс всичко да промени.
Новата тя е, ти Старата
…изпускам ръката ти…часът е дванайсет…
…нека да продължим.
29.12.2018
