Изтърка подметките. Премина по пътя.
Вече си с боси крака.
А беше ни трудно. Вървяхме по хълма
и гонехме всяка мечта.
Звездите изгаряхме. Страхувах се в тъмното,
ти бе до мен. Продължих да вървя.
По склона се спускахме. Повлече ни стръмното,
ръката ми пак удържа.
Сега си премръзнала, одърпана, стара и боса.
За жалост времето не мога да спра.
Изпускам ръката ти, напред се забърза.
Стрелките бягат, да се слеят в една. ...