Когато те обичам на разсъмване
Целуна вятърно косите ми,
а как забравих за слънцата…
Отрекох се от полети жадувани,
нали заключи в мене небесата…
Не те помолих. Моля се във храма.
Но кротко, тихо, в мене преваля…
Фантазии да те измисля нямам.
Ала, без да искам, нарисувах любовта…
Преди да ме изгубиш, ще заспя…
На стъпки ще се скрия от тъгата,
но няма да избягам… под дъжда…
а просто ще ме няма сред тълпата…
И пак ще ме прогони утрото,
със росни капки ще погаля сетивата…
Бленувано е в мене лудото…
Копнея да съм твоя в пълнолуние…
Когато те усетя до погубване,
земята ще ме приюти при себе си…
И вятърът ще бъде моето спасение,
когато те обичам на разсъмване…
© Ем All rights reserved.
