Когато те обичат със истинска любов...
Не посмя да ме обичаш. Не посмя...
Не те виня. Разбирам те напълно.
Не всеки би повярвал в чудеса,
когато на душата му е тъмно.
И ти не ме повярва. Изпокри се
във свойта твърда грапава черупка,
изплашен, че над теб любов ще плисне
и бронята ти в миг ще се пропука.
Изплашен, че ще счупя ледовете
с упорството на никнещо кокиче,
че смело ще развържа ветровете
и ти ще трябва все пред тях да тичаш.
Изплашен, че земята под нозете
ще стане нестабилна за вървене,
когато се осланяш на сърцето...
Прие ме не за щастие. За бреме.
Да, трудно е, когато те обичат
със истинска любов! Но пък си струва.
След мен със всяка, дето те привлича,
ще бъде лесно. Даже ще е скука...
© Васка Мадарова All rights reserved.
