Когато ти
КОГАТО ТИ
Когато идваш,
автобусите летят задъхано насам
и светят радостно зелено светофарите.
Когато идваш,
кестените и липите те приветстват бурно,
поклащайки листа в любовен ритъм.
Когато идваш,
асансьорите те чакат долу с нетърпение,
за да те понесе един от тях към мен.
Когато идваш,
времето стои в готовност да забави своя ход
и да се удължи мига, по Гьотевски прекрасен.
Когато си отиваш,
времето побягва устремно напред
към следващото твое посещение.
Когато си отиваш,
асансьорите се бавят нейде по етажите –
те също искат да останеш още малко тук.
Когато си отиваш,
кестените и липите те изпращат мълчаливо,
отронвайки изсъхнали листа вместо прощални думи.
Когато си отиваш,
автобусите се тътрят неохотно по асфалта
и мигат тъжно жълто и червено светофарите.
Когато идваш и когато си отиваш...
© Атанас Димитров All rights reserved.
