Когато ти казах...
Когато ти казах, че ти си за мен красота
на пролетна утрин, окъпана в майско ухание.
Когато ти казах, че сън си наяве, мечта
и страстно облъхнах те с моето жарко дихание.
Когато ти казах, че бъдеще няма за мене
без твоята обич, че мисля за края без страх.
Когато признах ти сърцето ми как е ранено,
ресниците твои внезапно потрепнаха плахо.
Когато ти казах, че твоят съпруг идиот
не те заслужава, че всъщност глупак съм и аз,
щом толкова искам от теб забранения плод
да вкуся, когато сърцето топи се от страст.
Когато ти казах, че бракът ти с друг без любов е
по своята съшност една лицемерна измама,
усетих как сълзи напират в очите, готови
да бликнат спонтанно. Усетих сълзите ти само.
Когато ти казах, че даже от свода далечен
сам Бог благославя любов, споделена от двама,
по твоите скули сълзите потекоха вече...
И все по-напрегнат аз дишах до твоето рамо.
Когато ти казах, че всичко в живота е сцена
и избор на роля свободно сам Бог ни е дал,
ти своите сълзи избърса и тихо простена;
„О, Господи, с чесън шкембе за обяд ли си ял!?”
© Ангел Веселинов All rights reserved.
