danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
Aug 9, 2011, 3:29 PM

Когато тишината боли 

  Poetry » Love
2368 2 15

 

Понякога боли от тишината –

откраднат спомен от красива среща.

Понякога поемам по следата,

с надеждата, че ще се случи нещо.

 

В косите ми танцуват стари сенки

с отблясъци на изгреви и залези.

Стрелките на часовника са неми...

С теб времето не можем да опазим.

 

Животът ни навярно е орисан.

Привличаме се – два магнита огнени,

но миг преди да се докоснем истински

все някой много мъдро ни опомня.

 

Ти скриваш мъката си зад огради,

 вратите са с измислени резета.

Аз тръгвам и потъвам в сто прегради

да търся път през ничии полета.

 

Какво, че много други ме жадуват

и ме сънуват тъжно в чужди мисли.

Щом аз във твоя свят не съществувам,

остава любовта ни – пепелище.

 

Следите ми сами потъват в здрача,

загубени сред призрачни надежди.

Понякога и тишината плаче,

и ме боли... завинаги изглежда.

 

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??