Oct 4, 2014, 8:31 PM

Когато утихнат мечтите

  Poetry
541 0 0

Когато утихнат мечтите детски,

тишината вълнението покрива,

а пътешествията околосветски –

реалността от сънищата изтрива.

 

Мечтите пораждат надежда

в ръце празни чиста илюзия,

времето кратко смута нарежда,

получавайки голяма конфузия.

 

Когато утихне есенният дъжд,

а слънцето голите клони огрее,

утихнат ли спомените веднъж –

тогава и миналото не ще живее.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...