Понякога нощем сънувам
болезнен, мъчителен сън –
не сещам, не виждам, а чувам
как всичко стреми се навън.
Нанякъде диво полита –
над урви, гори и поля,
беснее, фучи и се скита
сред сива, зловеща мъгла...
Крещи тишината сурова,
а в двора – под стария дъб,
усещам как загуба нова
е извор на моята скръб.
Отлита вълшебното чувство,
събудило думи и зов...
А как ли се прави изкуство,
когато загубиш любов?
© Росен Гъдев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
