Когато загубиш любов
Когато загубиш любов
Понякога нощем сънувам
болезнен, мъчителен сън –
не сещам, не виждам, а чувам
как всичко стреми се навън.
Нанякъде диво полита –
над урви, гори и поля,
беснее, фучи и се скита
сред сива, зловеща мъгла...
Крещи тишината сурова,
а в двора – под стария дъб,
усещам как загуба нова
е извор на моята скръб.
Отлита вълшебното чувство,
събудило думи и зов...
А как ли се прави изкуство,
когато загубиш любов?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Гъдев Всички права запазени
