Когато заспиват калинките
Когато заспиват калинките,
а вън е мрачно и гъста мъгла
прикрива цветовете на есента.
Вали, а дъжда е ситен, толкова ситен,
че капчиците достигат
до същността на душата ми...
Пречиства ме дъждът,
отнема паметта ми и аз забравям...
Забравям, че съм била някога.
Забравям болката и горестта.
Забравям, че съм се лутала
безпаметна във гъстата гора...
Забравям.
Забравям ли и за теб?
Заспива ли спомена ми,
като калинка изпаднала в кибер сън
с пристигането на зимата?
Заспива споменът,
за да се събуди в пълния си блясък-
изчистен от тъмнината...
А, Ти, ще дойдеш ли някога при мен?
Ще ме вземеш ли в прегръдките си,
за да не съм вече бездомната скитница,
която съм в момента?
Ще ми подариш ли мечтания от мене дом?
Или ще останеш в тъмнината,
изгубен безвъзвратно...
А аз ще си остана Скитницата
лутаща се в безвремието между Ада и Рая,
но търсеща отново теб и само теб...
© МД All rights reserved.
