Jan 8, 2010, 2:37 PM

Кой

  Poetry » Civic
650 1 3

КОЙ

 

Кой ни накара да сложим решетки

по прозорците

и по вратите?

Кой разполага със нашите сметки

и днес заплашва ни със „борците”?

Как обедняхме? 

И кой скри ни хляба,

за да ни го продава „на черно”?

Кой в домовете ни влиза и граби

пладнешки

и във доби вечерни?

Кой ни наплаши,

та да не смеем

да се погледнем

дори в очите?

Кой беше вятърът,

който отвея

и надеждите ни,

и мечтите...?

Кой, кой бе този – със думите голи

по площадите,

със знамената...?

Кой взе ни вярата и защо ли

още ни гази по рамената...?

Кой кара майките с ужас да смятат

как днес децата си да изхранят?

Кой ни приспада от всяка заплата,

а богатеят „люде избрани”...?

Даже по улиците сме зад решетки!

Вече не гледаме и към небето!

Нямаме цар, а и Бог се отметна...

Кой ще пожали душите ни клети...!



1989-2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прав е Ангел...
    Поздравления за поредния ти силен стих!
  • Поздравления!
  • "Даже по улиците сме зад решетки!
    Вече не гледаме и към небето!"
    Сами сме си виновни, приятелю!
    А може би не сме узрели още за истинска демокрация...50 години чист комунизъм едва ли могат да се излекуват от 20 години полуприкрит комунизъм!
    Поздравления за позицията и от мен!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...