Кой би обикнал човек като мен
Понякога даже се питам
кой би обикнал човек като мен -
нетърсещ ни пламък, ни пепел,
а само жарава и тлен...
Без карта, без път, без адреси,
без истини. Скитник в нощта.
И само се питам къде си,
измислице, ти, Любовта.
Дали между всички вселени
ще дойдеш веднъж и за мен?
А някак въпросът отне ми
и пламък, и пепел, и тлен...
Но все не преставах да питам,
а просто дълбах ли, дълбах,
не исках встрани да залитам,
от самотата беше ме страх.
Защо ли? Сама съм отново.
И жива, и здрава. Добре!
Но вярвам, че някъде злобно
съдбата за мене преде
пуловер, но тъй - без ръкави,
та да не протягам ръце.
Опитвам, но просто са слаби -
не могат да стоплят сърце!
И искам... но то не помага.
Единствено в мене поне
е топло, отляво изгарям,
но външно съм сиво небе...
Застивам, озъртам се, спирам
и тръгвам към новия ден...
Безстрашна! И вече не питам
кой би обикнал човек като мен...
© Любимата All rights reserved.
