Кой открадна сърцата на живите!
Опустяха селските улички
а в сърцата им, скрита тъга,
нямат делници, камо ли празници,
уморени очакват нощта.
Тихо дремят порутени къщите,
по дува̀рите никне трева.
Там отдавна не е вече същото –
дом, градина, любов и деца.
Само вятър наднича в комините
сякаш търси сродна душа,
по̀мни време… отдавна отминало –
топли вечери, смях, доброта.
Оголяха полята и нивите.
Няма хора. Сби се пръстта.
Koй открадна сърцата на „живите”
и пося, вместо радост, тъга!
© Руми All rights reserved.
