rumbic (Руми)
329 4585
17.11.2020 г., 22:38 ч.

Кой открадна сърцата на живите! 

  Поезия
1553 8 11

 

Опустяха селските улички

а в сърцата им, скрита тъга,

нямат делници, камо ли празници,

уморени очакват нощта.

 

Тихо дремят порутени къщите,

по дува̀рите никне трева.

Там отдавна не е вече същото –

дом, градина, любов и деца.

 

Само вятър наднича в комините

сякаш търси сродна душа,

по̀мни време… отдавна отминало –

топли вечери, смях, доброта.

 

Оголяха полята и нивите.

Няма хора. Сби се пръстта.

Koй открадна сърцата на „живите”

и пося, вместо радост, тъга!

© Руми Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно, правдиво... И много тъжно!
  • Благодаря ви, приятели! Бъдете благословени!
  • Мнооого хубаво, толкова ми хареса.....
    Поздравявам те!
  • Толкова красиво обрисувано,но и тъжно,вярно с истината.
    Кой? Оня строй обърнал частното в общо. Селянинът милееше за свойто да го оре,засее да види как расте,така и с животните(стоката).На всяко име ще даде,а общото,един сее друг краде и станаха други хора те! Нима в града промяна няма.Онези времена ще са само в поезия и проза! Носталгия!
  • Хубаво е. Въздействащо и за съжаление реалистично.
  • Прекрасно стихотворение, Руми! Почувствах тъгата ти. Перото ти рисува картини, чувства по ефирен и топъл начин, характерен за душевността и светогледа ти! Останах, както винаги докосната и вдъхновена от сърцето и умението, с което пишеш! Поздравявам те, скъпа Руми!
  • Младене, Деа, Иржи, Юри, благодаря ви, че прочетохте и оценихте стихотворението ми! Бъдете здрави, мили хора!
  • Тъжни са тези села без хора, живот, а само с едни порутени къщи и вятър между тях...
  • Всяка разруха- както в бита, така и в душите носи тъга....Въпреки, че ти, Руми, толкова образно- красиво си я изразила!...Запустяха селата, изчезна романтиката на най- българското място, кътало традициите ни и хранело народа ни....Жалко!
  • Силно, красиво и толкова тъжно!
  • Силно и обобщаващо стихотворение, а същевременно изречено съвсем по човешки. Това е твой патент, Руми. Поздравявам те!

    "Само вятър наднича в комините
    сякаш търси сродна душа,
    по̀мни време… отдавна отминало –
    топли вечери, смях, доброта.

    Оголяха полята и нивите.
    Няма хора. Сби се пръстта.
    Koй открадна сърцата на „живите”
    и пося, вместо радост, тъга!"
Предложения
: ??:??