- Аз съм просто мозък, в череп окован.

- Кой го каза това?

- Аз!

- А кой си ти?

- Стан.

- Не, не си Стан. Кой си ти?

- Добре де, Станислав.

- Не.

Не питам кой са ти казали

родителите ти,

че си.

Питам кой беше преди това?

Кой си ти?

- Не знам...

- Усети,

не си мозък окован в кости,

а пазиш го от външните злини.

Разбери,

че си сърцето и кръвта,

кожата отвъд и в съзнанието мисълта,

усмивката на устата и болката в душата.

Дори сълзите напускащи и желанията

на сърцето препускащи към повърхността.

Рано е да ти говоря за теб и вечността.

Но помисли

и тази истина разбери,

и чак тогава ми отговори:

Кой си ти?