yotovava (Валентина Йотова)
2631 22221
Sep 23, 2011, 1:16 AM

Кожа 

  Poetry » Phylosophy
792 1 14

Не се продава кожата ми. Трудно

до някаква цена ще го докараш,

защото зная колко струва

рамото на верния приятел.

 

Не онзи, с мене поделил трапеза,

трохите от която е събирал

в кърпичка копринена, извезана

със монограмите на чуждо име.

 

Нито пък онзи, с хитрата усмивка,

която вади сякаш по часовник.

Познавам сянката на гладен хищник,

оголил зъб, препълнен от отрова.

 

А другия – окръпкан, необръснат,

с когото знам, че мога да премина

и брод, и огън, с поглед непомътен

да се разпалваме над чаша с вино.

 

За него пазя кожата си тънка

да я наметна, ако  се наложи –

душа да приюти, в студа изтръпнал –

когато никой друг това не може.

 

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??