Sep 23, 2011, 1:16 AM

Кожа 

  Poetry » Phylosophy
830 1 14
Не се продава кожата ми. Трудно
до някаква цена ще го докараш,
защото зная колко струва
рамото на верния приятел.
Не онзи, с мене поделил трапеза,
трохите от която е събирал
в кърпичка копринена, извезана
със монограмите на чуждо име.
Нито пък онзи, с хитрата усмивка,
която вади сякаш по часовник.
Познавам сянката на гладен хищник,
оголил зъб, препълнен от отрова. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works
: ??:??