На Димитър
Не ме обличай с кожа от лъжи.
Най-тежко бреме ми е честността.
Пак прегръщам страховете.
От умора,от измислици,от прелюбодейства.
Превръщаш ме в самотница.
И всяка нощ бродирам тишина.
Наежих се от цялото преструване.
Най-дълга е неделята.
Прегракнала и мъглива.
Отеснява любовта.
С кожа от лъжи.
© Яна All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
