На Димитър
Не ме обличай с кожа от лъжи.
Най-тежко бреме ми е честността.
Пак прегръщам страховете.
От умора,от измислици,от прелюбодейства.
Превръщаш ме в самотница.
И всяка нощ бродирам тишина.
Наежих се от цялото преструване.
Най-дълга е неделята.
Прегракнала и мъглива.
Отеснява любовта.
С кожа от лъжи.
© Яна Всички права запазени