Където и да ме запрати лудостта,
във който и глупак да се превърна.
Едно ще ме изпълва с топлина -
възможността при тебе да се върна.
И както и да ме нарича някой ден света
и колкото и грозота да ме обгръща
ще се отърся, ще потъна в тишина,
ще помечтая, че отново те прегръщам.
С каквато и съдба да се раня.
Каквито и обиди да приемам.
Ще искам с теб да споделя
как всичко е било, за да те имам.
© Ивайло Василев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
