Където и да ме запрати лудостта,
във който и глупак да се превърна.
Едно ще ме изпълва с топлина -
възможността при тебе да се върна.
И както и да ме нарича някой ден света
и колкото и грозота да ме обгръща
ще се отърся, ще потъна в тишина,
ще помечтая, че отново те прегръщам.
С каквато и съдба да се раня.
Каквито и обиди да приемам.
Ще искам с теб да споделя
как всичко е било, за да те имам.
© Ивайло Василев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
