Бели кокиченца -
с бели камбанки
нежно поклатиха
в унес глави.
Срещнаха снежното слънце
спартански,
гордо изправили
снажни снаги.
Пратиха зов
към зимното време,
смело да дойде
пак Пролетта,
студът да отстъпи,
без да отнеме
вярата светла
изгряла в дъга.
Усмихнати, ведри,
вкупом запяха
химни прославящи
новия ден.
В танц със южняка
се те залюляха,
с радост изпълнили
всички… и мен!
© Таня Мезева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
