Бели кокиченца -
с бели камбанки
нежно поклатиха
в унес глави.
Срещнаха снежното слънце
спартански,
гордо изправили
снажни снаги.
Пратиха зов
към зимното време,
смело да дойде
пак Пролетта,
студът да отстъпи,
без да отнеме
вярата светла
изгряла в дъга.
Усмихнати, ведри,
вкупом запяха
химни прославящи
новия ден.
В танц със южняка
се те залюляха,
с радост изпълнили
всички… и мен!
© Таня Мезева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
