12.03.2025 г., 23:37

Кокичета

416 5 5

Бели кокиченца - 

с бели камбанки

нежно поклатиха 

в унес глави.

Срещнаха снежното слънце 

спартански,

гордо изправили 

снажни снаги.

Пратиха зов 

към зимното време,

смело да дойде  

пак Пролетта,

студът да отстъпи,

без да отнеме

вярата светла

изгряла в дъга.

Усмихнати, ведри,

вкупом запяха

химни прославящи 

новия ден.

В танц със южняка

се те залюляха,

с радост изпълнили

всички… и мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...