Коктейл от илюзии
Животът бил кръчма? Добре, да поседнем тогава
И всеки от нас нека бъде за другия муза,
за нашата дребна потребност да си съчиняваме...
До мен поседни, да се черпим с по чаша илюзия.
Във моя коктейл нека има две части ухажване –
лъжи, че съм дяволски умна и много красива.
И дръзки усмивки сложи – изключително важно е
за всяка жена да повярва, че още я бива.
И аз ще ти сипя пенливо шампанско от мъдрост –
че толкова зрял си за твоята възраст зелена.
А двамата тайно ще знаем – и ясно и твърдо –
аз лъжа по-малко, отколкото ти лъжеш мене.
Ти още ще зрееш, във тебе светът ще е влюбен.
Не лъжа – напълно заслужено ще те обича.
А пътят зад мен е. И виждам го как се изгубва.
Престоят ми в кръчмата вече фатално изтича.
Какво пък – по още едно? Вдигам тост за лъжата –
сега ни е паднало да сме пияни и луди.
От истини много пресъхва горчива душата
и скучен и блудкав е този живот без заблуди.
© Таня Георгиева All rights reserved.
