Nov 18, 2018, 8:12 PM

Коктейл от илюзии 

  Poetry » Phylosophy
837 6 7

Животът бил кръчма? Добре, да поседнем тогава

И всеки от нас нека бъде за другия муза,

за нашата дребна потребност да си съчиняваме...

До мен поседни, да се черпим с по чаша илюзия.

 

Във моя коктейл нека има две части ухажване –

лъжи, че съм дяволски умна и много красива.

И дръзки усмивки сложи – изключително важно е

за всяка жена да повярва, че още я бива.

 

И аз ще ти сипя пенливо шампанско от мъдрост –

че толкова зрял си за твоята възраст зелена.

А двамата тайно ще знаем – и ясно и твърдо  –

аз лъжа по-малко, отколкото ти лъжеш мене.

 

Ти още ще зрееш, във тебе светът ще е влюбен.

Не лъжа – напълно заслужено ще те обича.

А пътят зад мен е. И виждам го как се изгубва.

Престоят ми в кръчмата вече фатално изтича.

 

Какво пък – по още едно? Вдигам тост за лъжата –

сега ни е паднало да сме пияни и луди.

От истини много пресъхва горчива душата

и скучен и блудкав е този живот без заблуди.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??