Nov 28, 2017, 1:45 PM

Коледа си нямахме тогава

  Poetry
1.8K 7 27

Коледа си нямахме тогава,

имахме си само Дядо Мраз,

но въпреки това, не ще забравя,

празничното настроение у нас!

 

Очаквах с радост Новата Година:

"Какво ли ново ще ми донесе?

А старата?!... Как неусетно мина!

И с колко преживявания бе!"...

 

Нямахме тогава и камина,

но топло бе ни, с огъня във нас,

нямаше го Дядо Мраз в комина,

но подарък имахме, в уречения час!

 

Баба меси питка със паричка,

а мама – баница с късмети,

красях елхата – на върха звездичка,

ухаеше на мамини солети!

 

Дядо, виното налива с кана,

дежурен татко е на скара,

Парцалев ни разсмива от екрана,

в сърми кокошката отмаря...

 

Наздравица за всички – звънват чаши,

по детски радваме се с кака,

надежда свети във душите наши –

пак Нова е Година, как я чакам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Pepi Petrova All rights reserved.

The work is a contestant:

5 place

Comments

Comments

  • Благодаря ви за подкрепата приятели! Имайте щастлива 2018 година и претворявайте впечатленията си в красиви творби! Бъдете живи и здрави!
  • Радвам се, че е така! Благодаря, Анабел!
  • Много е мило, Пепи! Върна ме в детството... Благодаря ти, успех в конкурса!
  • Добре дошъл на страничката ми, Евгени! Радвам се, че съм успяла да те върна в детството! Благодаря ти!
  • Колко много ми хареса ... не се бях връщал в детството си по този начин. Ще го прочета пак

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...