Коледен копнеж
Прощален вопъл на Душа на птица
прегърна Мрака, вкопчил пипала безкрай,
внезапен порив луднала Надежда вдигна,
... а утринта очаква нежно своят Май.
Обичах теб... или пък просто себе си,
дарих отдавна тялото с излъгано сърце!
Романс копнеещ, все откривах белези
на свръхочаквания на разглезено дете!
Убождане ли само беше... от Любов?
Седни, кажи ми - нека днес сме искрени!
Немее отговорът и отмива порив нов.
Бездумие… и тънещо в сълзи Доверие!
Усмихна се небето, зафлиртува Слънцето,
морето нагримира в синьо къдрави коси,
лениво реещ се, дъждът сънува спомени,
акулата дори за плът нехае...къпе се в мечти!
Надявам се отново да се влюбя,
но не в картина... този път във теб!
Аз искам малко топлина да взема -
това е моят… Коледен копнеж!
© Ангел Колев All rights reserved.
